Голяма част от разговорите за AI във финансовите анализи все още започват с прозореца за чат. Задавате въпрос, изчаквате отговор и решавате какво да попитате след това.
Това е полезно. Но когато мисля как трябва да протича проучването на компании в CEEWire, си представям нещо, което може да продължи и без постоянното ми участие: процес с ясна цел, няколко паралелни направления на работа и резултати, готови за преглед, когато се върна.
Интересният въпрос е какво се случва около тази работа. Как системата трябва да използва обратната ми връзка? Какво трябва да запомня? И как да предотвратим възможността система, която разбира предпочитанията ми, да стане прекалено склонна да ги потвърждава?
От разговор към процес на проучване
Чатът е до голяма степен синхронен начин на работа. Дори когато моделът има нужда от време за отговор, потребителят често участва постоянно: чете всеки отговор и задава следващата инструкция. Разговорът напредва, когато потребителят се върне към него.
Проучването на една компания рядко следва толкова подредена последователност. Разбирането на бизнес модела, прегледът на собствеността и проследяването на използваните парични средства са свързани задачи, но всяка от тях може да започне, преди останалите да са приключили.
Работният процес във фонов режим трябва да отразява това. При ясна цел и подходящ контекст агентите биха могли да проучват едновременно няколко аспекта на компанията:
- •Финансови резултати: как са се развивали приходите, маржовете и балансът.
- •Собственост и контрол: кой притежава бизнеса и как тези взаимоотношения се отразяват на миноритарните акционери.
- •Парични потоци и разпределение на капитала: откъде идват паричните средства, за какво се използват и как мениджмънтът балансира между инвестиции, плащания към акционерите и финансиране.
- •Капиталови разходи: какво компанията изгражда, поддържа или поема като инвестиционен ангажимент.
- •Бизнес модел: как компанията печели пари и какво би могло да промени икономическите основи на бизнеса ѝ.
След това резултатите трябва да бъдат свързани в обща картина. Една стойност за капиталовите разходи има повече смисъл, когато е поставена в контекста на бизнес стратегията, необходимото финансиране и обясненията на мениджмънта. Паралелната работа е полезна само ако тези връзки се запазят.
Какво би могъл да означава един час работа във фонов режим
Според мен проучване с продължителност от 30 минути до един час, осигурено с необходимите данни и контекст, може да даде първоначален анализ, съпоставим с работата, която бих възложил на младши анализатор. Уточнението е съществено: данните трябва да са налични, правилно структурирани и свързани с източниците си. Резултатът продължава да изисква преглед.
Когато няколко задачи се изпълняват паралелно, смятам, че спестената подготвителна работа може да се равнява на повече от седмица ръчно проучване на една компания. Това е личната ми оценка за потенциала, а не измерен показател за производителност. Резултатът ще зависи от компанията, наличните източници и дълбочината на зададените въпроси.
Ползата е в това да разполагате с материал, готов за преглед: събрани източници, проучени основни взаимовръзки и ясно обозначени пропуски. Така анализаторът може да отдели повече време за проверка на интерпретацията и за преценка кои въпроси заслужават допълнителна работа.
Затова виждам агентите, работещи във фонов режим, като основна част от стойността на AI в проучването. Трябва да можете да зададете задачата, да я оставите да се изпълнява и да се върнете, когато има съществен резултат за преглед.
Обратната връзка трябва да променя анализа
Процесът на проучване трябва да продължи и след първия доклад.
Да предположим, че преглеждам анализ и посочвам, че паричен отлив, третиран като повтарящ се, е свързан с еднократна инвестиция. Полезната реакция е да се преразгледа интерпретацията на паричния поток и да се установи кои изводи са зависели от нея. Ако тя е повлияла и на оценката за възможностите за изплащане на дивиденти или за нуждите от финансиране, тези части също трябва да бъдат преразгледани.
Системата трябва да показва ясно промените: какво е коригирано, защо е коригирано и кои въпроси остават отворени.
С времето част от обратната връзка трябва да подобрява и самия процес на проучване. Корекцията на числата за дадена компания се отнася до конкретния анализ. Искането да се разграничават капиталовите разходи за поддръжка от тези за растеж може да стане инструкция за бъдещи проучвания. Предпочитанието към определен формат на представяне пък е отделен вид обратна връзка.
Playbooks дават възможност този повтаряем процес да бъде описан. В тях могат да се зададат въпросите, на които екипът търси отговор, очакваните източници и задължителните проверки. Ученето от обратната връзка трябва да прави тези инструкции по-полезни и по-ясни.
Рискът системата да научи какво искам да чуя
Тук има едно противоречие, за което все още нямам окончателен отговор.
В „Философията зад CEEWire“ изложих тезата, че вътрешният контекст прави системата за проучване по-ценна. Вътрешните бележки, допусканията и инвестиционните процеси ѝ помагат да разбере как работи един екип. Но колкото повече системата научава за даден инвеститор, толкова по-лесно може да започне да възпроизвежда неговите предубеждения.
Ако многократно се фокусирам върху определен тип бизнес или предпочитам конкретна интерпретация, системата може да се научи да отделя повече внимание именно на тези идеи. Така резултатите могат да изглеждат все по-подходящи за мен, докато кръгът от разглеждани обяснения всъщност се стеснява.
Инвестиционното проучване печели от неочаквани връзки, конкуриращи се интерпретации и факти, които поставят предпочитаната теза под съмнение. Част от стойността на една вероятностна система е в способността ѝ да подхожда към въпроса по различен начин. Не бих искал персонализацията да премахва това разнообразие.
Системата трябва да научава как проучвам една компания, като същевременно продължава да проверява убежденията ми за нея.
Това означава да запазва място за алтернативни обяснения и да пита какви факти биха отслабили тезата. Означава също да третира обратната ми връзка според съдържанието ѝ. Корекция на факт трябва да води до актуализация на анализа. Мнението трябва да остане допускане, което може да бъде оспорено.
Какво означава това за CEEWire
Това е посоката, в която искам да се развиват процесите за проучване в CEEWire: работа във фонов режим, подкрепена с източници, паралелни анализи, свързани в цялостна картина, и обратна връзка, която подобрява както конкретния резултат, така и процеса зад него.
Това са цели за развитието на продукта. Възможността да се изпълни продължителна задача е само една част от изграждането на система, която може да прави полезни проучвания, да реагира адекватно на корекции и да запазва достатъчно независимост, за да не се съгласява с потребителя.
Въпросът, към който се връщам, е прост. Когато се върна към проучването, помага ли ми то да разбера компанията по-добре? И когато дам обратна връзка, става ли следващият анализ по-задълбочен и критичен — или просто по-удобен за мен?
Бих се радвал да чуя как други инвеститори гледат на този баланс. Пишете ми на [email protected].